Средата не е присъда
„Ти си средното аритметично на петимата души, с които прекарваш най-много време.“
Сигурно сте чували тази мисъл. Приписват я на американския оратор Джим Рон и тя от години се повтаря в книги, лекции и публикации за успеха. И в нея има много истина.
Помислете само. Ако около вас всички тичат сутрин, един ден и вие ще обуете маратонките. Ако приятелите ви четат, ще започнете да питате какво четат. Ако всяка вечер в компанията ви се говори само за това колко всичко е трудно и безсмислено, неусетно ще започнете и вие да мислите така.
Хората, които изучават социалните връзки, отдавна са забелязали, че навиците, настроенията и дори мечтите се предават от човек на човек. Тихо. Почти незабележимо.
Затова средата наистина има значение. Хората, с които се обграждаме, могат да ни повдигнат или да ни задържат. Могат да кажат „Опитай!“ или „Остави, това не е за нас.“
Важното „но“
Но тук идва важното „но“. Средното аритметично е просто сметка. А човекът не е сметка.
Ако беше така, никой не би излязъл от средата, в която е роден. Никое дете от малко село не би станало лекар, учен или артист. Никой не би започнал бизнес в семейство, в което никой не е имал бизнес. Никой не би започнал да спортува сред хора, които смятат спорта за загуба на време. А всички познаваме такива хора. Може би вие сте един от тях.
Средата влияе, но не решава вместо нас.
Да изберем средата си
Понякога да излезеш от нея изисква повече усилие. Повече воля. Повече смелост да бъдеш различен. Да кажеш „аз ще опитам“, когато всички около теб казват „няма смисъл“.
И това не означава да се откажем от хората, които обичаме. Не означава да ги съдим или да се срамуваме от тях.
Означава да добавим към живота си нови хора. Такива, които вече вървят по пътя, по който мечтаем да тръгнем. Да потърсим курс, клуб, група, общност. Да прочетем книгите на онези, които са стигнали там, където искаме да стигнем. Да се учим от тях.
Средата може да се избира. Не изцяло и не за една нощ, но стъпка по стъпка.
Една малка стъпка
А понякога първата стъпка е съвсем малка. Едно обещание към самия себе си.
„Ще се запиша на онзи курс.“
„Ще отида на първата тренировка.“
„Ще намеря хора, които мечтаят като мен.“
И тук идва още една хубава мисъл. Когато започнете да изпълнявате обещанията си, вие самите се превръщате в нечия добра среда. Някой ще ви гледа и ще си каже: „Щом тя може, и аз мога.“
Точно затова съществува VICIVA. Място, където хората дават обещания на себе си, следят напредъка си и, ако пожелаят, споделят пътя си с другите. Място, където малките победи вдъхновяват.
Средата е мястото, от което тръгваме.
Не е мястото, в което трябва да останем.
Изберете върха, за който мечтаете.
И направете първата крачка към него още днес.
VICIVA — Live what you say. Make it real.