Разбий стереотипите!
Родена съм в семейство на художници. Майка ми и баща ми са живописци, дядо ми беше грънчар, а чичо ми — скулптор. Израснах сред платна, бои, глина и произведения на изкуството. В нашето семейство се говореше за художници, изложби, форми и цветове. Изкуството беше навсякъде.
Вярвайки, че изкуството не е за мен, реших да потърся своя път другаде. Исках да бъда полезна, независима и успешна, да открия призванието си в една напълно непозната област, толкова различна от света, в който бях израснала. Така избрах икономиката. Може би за някои хора този избор изглежда странен. Но аз исках да изградя нещо свое. Да докажа, че мога да намеря собствен път, дори когато той е съвсем различен от този на семейството ми.
Без връзки, от нулата
Само че имаше една малка подробност.
В света на икономиката, финансите и бизнеса аз нямах никакви семейни връзки. Нямаше кой да ми отвори врата, да ме препоръча на влиятелен познат или да ми осигури първите клиенти. Моето семейство познаваше света на изкуството. А аз се отправях към напълно непозната територия.
Затова започнах отначало. Учех. Работех в чужди фирми. Наблюдавах, задавах въпроси, трупах опит. Понякога се учех от собствените си грешки. Постепенно разбрах, че знанията са важни, но истинската професионална увереност идва, когато започнеш да носиш отговорност за решенията си.
Собствена компания
И един ден взех решение, което промени живота ми.
Ще създам собствена счетоводна компания.
Нямах богат инвеститор зад гърба си. Нямах готов бизнес или наследена клиентска мрежа. Взех заем и поех риска.
Не знаех дали ще успея. Но знаех, че ако не опитам, никога няма да разбера на какво съм способна.
Последваха години, които трудно бих могла да опиша с няколко изречения. Работех по 16 часа на ден. Имаше нощи, в които спях в офиса, защото сроковете не чакаха. Имаше моменти на изтощение, тревоги и съмнения. Трябваше непрекъснато да уча, да се развивам и да доказвам, че заслужавам доверието на клиентите си.
Жена в бизнеса
И всичко това, докато бях и майка. Защото да бъдеш жена в бизнеса, особено когато имаш деца, невинаги е лесно.
Често усещах, че трябва да работя двойно повече, за да бъда възприемана със същата сериозност. Да бъда достатъчно добър професионалист, достатъчно отговорна майка, достатъчно силна, достатъчно организирана. Сякаш трябваше непрекъснато да доказвам, че едното не изключва другото.
Не искам да романтизирам онези безсънни нощи. Успехът има цена и понякога тя е твърде висока. Днес знам, че упоритостта е важна, но също толкова важно е да се научиш да пазиш себе си. И все пак не съжалявам, че поех този път.
Хората
Защото постепенно усилията започнаха да дават резултат. Появиха се първите клиенти. После следващите. Доверието растеше. Компанията се развиваше. Днес, повече от двадесет години по-късно, тя продължава да работи успешно.
Но най-голямото ми постижение не е просто фактът, че създадох собствен бизнес. То са хората, които станаха част от него.
Имам прекрасен екип от колеги, без които не бих могла да постигна всичко това. Хора, на които разчитам, които уважавам и на които съм искрено благодарна.
Имам и клиенти, с които сме изградили нещо много по-ценно от обикновени делови отношения — взаимно доверие, уважение и човешка близост. Някои от тях са с мен от толкова години, че вече сме споделили не само професионални предизвикателства, но и немалка част от живота си.
И когато погледна назад, изпитвам огромна благодарност. Не защото съм успяла сама. Напротив — защото съм успяла да създам нещо, в което и други хора вярват и за което работим заедно.
Познати мисли
Разказвам тази история, защото твърде често позволяваме на произхода, средата или чуждите очаквания да определят възможностите ни.
- „В нашето семейство никой не се е занимавал с бизнес.“
- „Нямам подходящите връзки.“
- „Не познавам никого в тази област.“
- „Това не е за хора като мен.“
Познати мисли, нали?
Разбира се, добрата среда, подкрепата и контактите могат да помогнат много. Би било нечестно да твърдя обратното. Но липсата им не означава, че пътят е затворен.
Можеш да учиш. Да натрупаш опит. Да започнеш от най-ниското стъпало. Да поемаш разумни рискове, да допускаш грешки и да продължаваш напред.
Можеш да създадеш собствена професионална среда, дори ако никога не си принадлежал към нея.
Не само един път
Аз съм дете на художници, което изгради счетоводна компания. А години по-късно се върнах и към изкуството. Това ме научи на нещо много важно:
Не сме длъжни да избираме само един път, само една професия или само една версия на себе си.
Нашият произход е част от историята ни, но не е задължително да определя нейния край.
Затова, ако мечтаеш да направиш нещо, което изглежда далеч от света, в който си израснал, не се отказвай само защото не познаваш пътя. Научи се да го извървиш.
Вложи знанията, усилията и сърцето си. И когато срещнеш хора, които повярват в теб, цени ги.
Защото не е важно откъде тръгваш. Важно е какво си готов да научиш, какво си готов да създадеш и колко смелост имаш да опиташ.
Разбий стереотипите. Не позволявай на никого да решава предварително къде ти е мястото.
VICIVA — Live what you say. Make it real.